Болестите, причинени от микроорганизми, дълго време са били пагубни за човечеството. Едва през трийсетте години на ХХ век производството на сулфаниламидни препарати довело до революция в медицината. Лекарите за първи път имали възможност да лекуват ефикасно инфекциозните заболявания.
 
Антибиотиците започнали да се прилагат все по-често за все по-голям диапазон от заболявания. В наши дни антибиотиците се прилагат дори при най-малко съмнение за инфекция. Масовата им употреба води до появата на редица усложнения - устойчивост на бактерии, появата на нежелани странични ефекти (алергии, дисбактериоза). Това става и повод за възникването на различни заблуди и “митове” за тези препарати:

МИТ ПЪРВИ - Всички антибактериални препарати са антибиотици


Макар че в медицинската литература понятието антибиотик често се използва по отношение на всички антимикробни средства, истинските антибиотици са средства, образувани от макроорганизми или чрез синтетични методи. Освен антибиотиците съществуват изцяло синтетични антибактериални средства (сулфаниламиди, нитрофуранови препарати и др). А такива лекарства като бисептол, фурацилин, фуразолидон не са антибиотици. Те се различават от истинските антибиотици по начина си на въздействие върху микробите, а също така по ефикасността си и очистващото въздействие на организма.

МИТ ВТОРИ - Антибиотиците лекуват настинки и грип

Този мит е много раз­п­рос­т­ра­нен, но ан­ти­би­о­ти­ци­те не мо­гат да из­ле­ку­ват ви­рус­ни ин­фек­ции и ня­кои дру­ги ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния. Ви­рус­ни­те ин­фек­ции имат зна­чи­те­лен дял сред рес­пи­ра­тор­ни­те за­бо­ля­ва­ния. По­ве­че­то от т.нар. прос­туд­ни за­бо­ля­ва­ния (ОРЗ) не се нуж­да­ят от ле­че­ние с ан­ти­би­о­ти­ци или  дру­ги ан­ти­бак­те­ри­ал­ни пре­па­ра­ти (би­сеп­тол, бак­т­рим, сеп­т­рин). Те са при­чи­не­ни от ви­ру­си, на ко­и­то те­зи пре­па­ра­ти не дей­с­т­ват. От ви­ру­си се при­чи­ня­ват за­бо­ля­ва­ния ка­то грип, шар­ка, епи­де­ми­чен па­ро­тит, ин­фек­ци­оз­на мо­но­нук­ле­о­за, хе­па­тит А, В, С и др. При те­зи за­бо­ля­ва­ния и при ОРЗ ан­ти­би­о­ти­ци се наз­на­ча­ват при по­я­ва­та на бак­те­ри­ал­ни ус­лож­не­ния, т.е. при вто­рич­на ин­фек­ция, а ос­нов­но­то ле­че­ние се про­веж­да с пре­па­ра­ти от дру­ги гру­пи (иму­ног­ло­бу­ли­но­ви и про­ти­во­ви­рус­ни сред­с­т­ва).
Ан­ти­би­о­ти­ци­те са безсилни пред гъ­бич­ки­те, а също така и пред за­бо­ля­ва­ния ка­то дифте­рия и бо­ту­ли­зъм. Те се пре­диз­вик­ват от бак­те­ри­ал­ни ток­си­ни, за­то­ва ос­нов­но­то ле­че­ние се със­тои във въ­веж­да­не­то на ан­ти­ток­сич­ни се­ру­ми, без ко­и­то мо­же да нас­тъ­пи смърт, независимо от това, че се провежда ан­ти­бак­те­ри­ал­на те­ра­пия.
При ня­кои хро­нич­ни ин­фек­ции, нап­ри­мер при пи­е­ло­неф­рит, ан­ти­би­о­ти­ци се предписват са­мо в пе­ри­о­ди­те на обос­т­ря­не на за­бо­ля­ва­не­то, след то­ва се из­пол­з­ват синтетич­ни ан­ти­бак­те­ри­ал­ни сред­с­т­ва (фу­ра­гин, нит­рок­со­лин, па­лин и др.) и фитотерапия.
Край­но не­же­ла­тел­но е пред­пис­ва­не­то на ан­ти­би­о­ти­ци за ле­че­ние на дис­бак­те­ри­о­за на чер­ва­та по­ра­ди от­ри­ца­тел­но­то въз­дей­с­т­вие на нор­мал­на­та чрев­на мик­роф­ло­ра и потиска­не­то на фун­к­ци­и­те на иму­ни­те­та.

МИТ ТРЕТИ - Антибиотиците са зло...

В пос­лед­но вре­ме се твър­ди, че те са изключително вред­ни за ор­га­низ­ма, за­то­ва не тряб­ва да се при­е­мат в ни­ка­къв слу­чай. Мно­го па­ци­ен­ти, подведени от тези погрешни схващания, се от­каз­ват от при­е­ма­не­то на ан­ти­би­о­ти­ци, до­ри и в теж­ки слу­чаи. Въп­ре­ки че ня­кои ан­ти­би­о­ти­ци дей­с­т­ви­тел­но имат стра­нич­ни ефек­ти, съ­щес­т­ву­ват пре­па­ра­ти, чи­е­то при­е­ма­не за­ед­но с ан­ти­би­о­ти­ци­те зна­чи­тел­но на­ма­ля­ва рис­ка от раз­ви­тие на услож­не­ния ка­то алер­гия (суп­рас­тин, та­ве­жил) или дис­бак­те­ри­о­за (би­фи­кол, аци­лакт). За­ви­си­мост от ан­ти­би­о­ти­ци­те не се по­лу­ча­ва ни­ко­га.
Не мо­же без ан­ти­би­о­ти­ци, ако въп­росът е на жи­вот и на смърт (сеп­сис, ин­ток­сика­ция). От ос­т­ри­те ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния при­е­ма­не­то на ан­ти­би­о­ти­ци най-чес­то се на­ла­га при пи­е­ло­неф­ри­та, ан­ги­на­та и пнев­мо­ни­и­те, а съ­що та­ка и при ин­фек­ци­оз­но въз­па­ле­ние, ло­ка­ли­зи­ра­но в зак­ри­ти­те об­лас­ти (отит, ос­те­о­ми­е­лит, аб­с­цес, флег­мон). Чес­то се на­ла­га при­ла­га­не­то на ан­ти­би­о­ти­ци след опе­ра­тив­но ле­че­ние.
Без при­ла­га­не­то им в мно­го от слу­ча­и­те се раз­ви­ват се­ри­оз­ни ус­лож­не­ния. Нап­ри­мер след ан­ги­на, ко­я­то не е ле­ку­ва­на с ан­ти­би­о­ти­чни препарати, мо­же да въз­ник­нат ув­реж­да­ния на сър­це­то (рев­ма­ти­зъм, ми­о­кар­дит) и на бъб­ре­ци­те (гло­ме­ру­ло­неф­рит).
Без адекватно ле­че­ние на ос­т­ри­те за­бо­ля­ва­ния (пнев­мо­нии и др.) се об­ра­зу­ват хро­нич­ни вя­ло п­ро­ти­ча­щи за­бо­ля­ва­ния като хро­нич­на пнев­мо­ния, хро­нич­на ин­фек­ция на пи­коч­ни­те ка­на­ли. Има ре­ди­ца хро­нич­ни за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то зна­чи­тел­но вло­ша­ват ка­чес­т­во­то на жи­вот на чо­ве­ка, но се ле­ку­ват са­мо с по­мощ­та на ан­ти­би­о­ти­ци. То­ва са та­ки­ва за­бо­ля­ва­ния ка­то ми­коп­лаз­мен­а ин­фек­ция на бе­ли­те дро­бо­ве, йер­си­но­за, хла­ми­ди­о­за и ня­кои дру­ги уро­ге­ни­тал­ни ин­фек­ции. Раз­би­ра се, при пред­пис­ва­не­то на ан­ти­би­о­тик специалистът тряб­ва да пре­це­ни по­ка­за­ни­я­та и про­ти­во­по­ка­за­ни­я­та, очак­ва­ния ефект от ле­че­ни­е­то, как­то и рис­кът от раз­ви­ти­е­то на стра­нич­ни ефек­ти.

МИТ ЧЕТВЪРТИ - Ако един антибиотик е помогнал, маже да се прилага и при други заболявания

Заболявания, протичащи със сходна клинична картина, може да се причиняват от различни вируси. Също така бак­те­риите се различават по прага си на чувствителност към антибиотиците. Нап­ри­мер при чо­век, пре­бо­ле­ду­вал от ста­фи­ло­ко­ко­ва пнев­мо­ния и му е по­мог­нал пе­ни­ци­ли­нът, а след то­ва от­но­во се по­я­ви каш­ли­ца, при­чи­ната мо­же да бъ­де ми­коп­лаз­ма, ко­я­то е не­чув­с­т­ви­тел­на към пре­па­ра­ти­те от гру­па­та на пе­ни­ци­ли­ни­те.
Един и същ ан­ти­би­о­тик мо­же да не е ефи­ка­сен и при аб­со­лют­но ед­нак­ви за­бо­ля­ва­ния тъй ка­то бак­те­ри­и­те се прис­по­со­бя­ват към ан­ти­би­о­ти­ка и при пов­тор­но­то при­е­ма­не той ста­ва без­по­ле­зен.

МИТ ПЕТИ - Ще си купя антибиотик без рецепта

Са­мо­ле­че­ни­е­то с ан­ти­би­о­тик почти винаги се оказва не­е­фикас­но. Неп­ра­вил­но под­б­ра­ният пре­па­рат носи опас­ност от стра­нич­ни и ток­сич­ни ефек­ти вслед­с­т­вие на неп­ра­вил­но до­зи­ране, раз­ви­ва­не на ус­той­чи­вост на мик­ро­ор­га­низ­ми­те към ан­ти­би­о­ти­ка.
Пра­вил­ни­ят из­бор на пре­па­рат пред­по­ла­га оп­ре­де­ля­не на ви­да на мик­ро­ба и пре­цен­ка за не­го­ва­та чув­с­т­ви­тел­ност към ле­кар­с­т­во­то, но то­ва неви­на­ги е въз­мож­но. До­ри и да са из­вес­тни при­чи­ни­те­лят и не­го­ва­та чув­с­т­ви­тел­ност към ан­ти­би­о­ти­ка, тряб­ва да се под­бе­ре та­къв пре­па­рат, кой­то ще с­тиг­не до мяс­то­то на ло­ка­ли­за­ция на мик­ро­би­те в ор­га­низ­ма. До­за­та за­ви­си от въз­раст­та и съ­път­с­т­ва­щи­те за­бо­ля­ва­ния на пациента и неви­на­ги съ­от­вет­с­т­ва на пре­по­ръ­ки­те, пред­ви­де­ни за сред­ни­те, а не за ин­ди­ви­ду­ал­ни­те па­ра­мет­ри.

МИТ ШЕСТИ - Организмът ни може да се справи сам

Пра­вил­но­то оп­ре­де­ля­не на про­дъл­жи­тел­ност­та на ле­че­ни­е­то е от ключово зна­че­ние. Много хора неправилно спи­ра­т при­емането на ан­ти­би­о­ти­ка след 1-2 дни, вед­на­га щом се по­чув­с­т­ват по-доб­ре. Съществува риск ор­га­низ­мът да не се спра­ви сам и ин­фек­ци­я­та да се пре­вър­не в бав­но про­ти­ча­що за­бо­ля­ва­не, с ус­лож­не­ния - ув­реж­да­не на сър­це­то, бъб­ре­ци­те и др. В ре­зул­тат на преж­дев­ре­мен­но­то пре­къс­ва­не на ле­че­ни­е­то мо­же да се об­ра­зу­ват ан­ти­би­о­тич­ни ус­той­чи­ви ща­мо­ве на бак­те­ри­и­те. От дру­га стра­на, ако ан­ти­би­о­ти­кът се при­ла­га неп­ра­вил­но, по-дъл­го от до­пус­ти­мо­то въп­ре­ки лип­са­та на ефект, се уве­ли­ча­ва рис­кът от дис­бак­те­ри­о­за или алер­гия.

МИТ СЕДМИ - Антимикробните препарати имат по-малко нежелани странични ефекти.

В ня­кои слу­чаи са­мо­ле­че­ни­е­то със сул­фа­ни­ла­ми­ди, та­ки­ва ка­то би­сеп­тол, сул­фа­лен, сул­фа­ди­ме­зин или с дру­ги ан­ти­бак­те­ри­ал­ни сред­с­т­ва, во­ди до алер­гич­ни ре­ак­ции или дис­бак­те­ри­о­за до­ри мно­го по-чес­то, от­кол­ко­то ле­че­ни­е­то с ан­ти­би­о­ти­ци­те. Ос­вен то­ва мно­го син­те­тич­ни пре­па­ра­ти имат ток­сич­но дей­с­т­вие вър­ху бъб­ре­ци­те и чер­ния дроб. Към сул­фа­ни­ла­ми­ди­те бър­зо се раз­ви­ва ус­той­чи­вост на мик­ро­ор­га­низ­ми­те и по ефи­касност те зна­чи­тел­но от­с­тъп­ват пред ан­ти­би­о­ти­ци­те.

Към ан­ти­бак­те­ри­ал­на­та те­ра­пия и при­ла­га­не­то на ан­ти­би­о­ти­ци тряб­ва да се от­на­ся­ме как­то към вся­ко дру­го ле­че­ние: да го при­е­ма­ме са­мо под лекарски кон­т­ро­л и да се съобразяваме с по­ка­за­ни­я­та и про­ти­во­по­ка­за­ни­я­та.